POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

понеделник, 20 май 2013 г.

Признаци на живот


Над главите на преминаващите хора
тръпне маранята на очакването -
онзи мирис на метал, море и дезинфектант,
който кара ръцете да потръпват,
стомахът да се свива,
устните да се кривят в неволна, невесела усмивка.
Между телата на танцуващите хора
малки светлинки се вихрят -
спомени за невидени хоризонти,
приказки за два вълшебни града,
ярки звезди, лъст и предрасъдъци.
Сред телата на отминаващите хора -
стаени всички неизживени спомени,
заровени тайнствени копнежи,
погребани неугаснали страхове,
разровени градини на утопията.

Тези хора...

***
" ... And there forever remains that change
from G to Em."

Тишината е утробата на всички думи,
на музиката, изтръгната от недрата
на души, неоткрили своите тела.
Тъмнината е родилката на всички цветове,
на всички щрихи, недокоснали хартията,
на очите, слепи за друго, освен за Красотата.
Незнанието е почва за Въображението,
пръстта, наречена Невинност,
небесните пасбища на безоблачното детство.
Ние никога не напуснахме миналото,
затова бъдещето ни принадлежи.
Самотата ни приютяваше в прегръдките си
достатъчно дълго,
за да бъдем съвършени, когато сме заедно.
Обич. Творчество. Разочарование.
Рани. Радост. Смях и горчилка.
Ръце, устни, погледи и светлината,
бавно претопена в сладострастен мрак.
Пясъкът, бризът и водата
на оазиса,
наречен
"Ние".

Името ни няма значение,
то ни притежава. А ние се имаме.

***

Не искам любов,
не искам лъст,
не искам театъра на опустошените очаквания -
празни желания на празни хора с празни дела,
кухи идеали, безпосочни стремления,
цветя от възпламенена хартия,
прах и пепел и киша и кал.

Нямам нужда от това.

Дай ми истина,
дай ми невинност,
дай ми полет - втората вдясно - чак до сутринта! -
облаци от захарен памук,
слънчеви копия, кръв, покапала от залеза,
солени устни и сухи къдрици,
карнавали и фойерверки,
огън сред мастилени сърца!,
магьосници и фокусници, които
вадят сини сови и черни гълъби
от най-затънтените кътчета на въображението;
Забранената гора,
Плашещата върба,
замъка и езерото, сковано в лед,
танцуващи духове в перлени отблясъци,
снежни човеци, кръстосващи звездите,
последното пътешествие за деня -

върни ме обратно в себе си.
***

"The sun is sleeping quietly..."

... И вълните шептят своите тайни,
сънища, стоплени от Красотата.
Аз помня хоризонтите безкрайни
и мастилото, плиснато край луната.

Над дюните тихо умира денят,
още е твърде рано за съжаления,
светът е чист, светът е млад,
душите - неопетнени от съмнения.

Усмивките са ножове нагрети,
ала нужни, чакани, копнени.
Бляновете - наши, неотнети,
в златисти тонове облени.

... И слънцето заспива в тишината
на отдавна отминали столетия.
Аз помня диаманти край луната
и шепот, недокоснат от съмнения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар