POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

вторник, 1 януари 2013 г.

"You gave me forever within the numbered days..."

Съжалението има неговото име.
Агонията - моите очи.
И когато всичко в мен крещи "Вземи ме!",
аз кимам и двамата мълчим.
Защо, защото - драма.
За пореден път.
Историята се повтаря пак, за бога.
Този път сме двама. И той остава тук.
А липсата му вече тежи ми - и не мога.
Тишината в мен попива с въпрос "Защо, защо, защо..."
"Защо не разговаряте, щом има за какво?"
"Защо не е до теб, когато толкова е близо?"
"Защо не си това, което знаеш в теб че вижда?..."

Историята се повтаря. За втори път, за бога.
И за втори път си мисля, че...
този път ще мога.


Няма коментари:

Публикуване на коментар