POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

неделя, 20 януари 2013 г.

Писмата, които ти пиша в душата си,
не са нищо повече от зов за помощ.
Ти ме виждаш паднала в краката ти.
Но не можеш да ми помогнеш от горе.
Молбите, които проплаквам в смеха си,
са просто поредният признак на слабост.
Няма нищо, добре съм. Отивай си.
О, чакай - ти си отиде. Значи всичко е напразно.
Сигурно си мислиш, че нямам грам уважение.
Но аз ще ти докажа тъкмо противното.
Ще видиш, че всяко изгърмяно нахалост намерение
е, за да запази единствено значимото.

В дни като тези гледам назад
с надежда да видя себе си в бъдното.
Но и това е напразно. Време е пак
да се възродя от пепелта и безумното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар