POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

вторник, 13 ноември 2012 г.

Неудържима


На върха на пръстите - сладост и омая.
По петите тичат белите демони -
спомени за дом, за любов, за мир, за рая,
който изостави преди, о, толкова време...
Отдавна замина. Тежка клетва даде.
"Няма да се върна за нищо на света!"
А сега си на брега... нима поддаде?
Нима си не тъй сигурна сега?
"Не съм поддала", би казала,"не съм."
Последната ти песен ще отекне сред нощта.
Това ли ще е то - наяве сън,
изпратена по вятъра молба.
Облечена си като за пищна сватба -
твоята венчавка със смъртта.
Не мислиш ли, че още малко трябва,
нещо липсва... Цигулката. О, да.
Пристъпваш бавно, нимфа тъмноока,
след дълго бродене намерила покой.
Ти гола тръгна - сега се връщаш боса.
Но блянът ти, копнежът... завинаги е твой.

Няма коментари:

Публикуване на коментар