POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

петък, 2 ноември 2012 г.

"Ако не можеш да си поета,
бъди поемата."

Той е мълчалив. Той е мислител.
Сянка от разпръснати мъгли.
Той не създава, той е създаден да изпитва,
изстрадвайки чуждите голготи.
Той е най-добрият ми приятел.
От едно време занаричах го така.
Но от всеки призрак бивш е по-прозрачен -
сега, когато придобих света,
когато той е влюбен, неразривен, преизпълнен, цял,
нямаме за какво да се оплачем,
песента ни някак ненамясто зазвуча
и думите й... сякаш вече не важат, не значат,
аз открих вдъхновение отвъд тесни хоризонти,
потъпкала и създала ценности по своя мярка,
той... не знам, може и да ме помни,
да се сеща за мен, когато пуши в мрака...
Мисълта ми е, че има два вида вдъхновение -
когато тъй си близо, че загубвам ясен взор,

другото - на липса и недоумение,
като глъхнещо далече ехо от мотор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар