POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

петък, 7 септември 2012 г.

Пристан

Тя пристига.
Ето я, пристига.
Коси по раменете разпиляни,
очите й присвити - недовижда
или пък защото е засмяна -
тъй дълго чакала е сред прахта
на десетки тонове хартия,
на пътищата във планински край,
сред слънце, труд и немотия,
че ръцете й са огрубели и в мазоли -
я от струни, работа, мастило -
детски, ала някак остарели,
сякаш миналото ги е изсушило -
облечена е цялата във черно,
усмивката й лекичко нагарча,
разбира се, никога навреме,
ала задължително се появява.
Тя иска да е жизнена и силна,
а е горда, непреклонна, блудна.
Поне остана синедуша. Любвеобилна.
Дотам отиде - обратно се завърна.

Ето я, пристига.
Не съвсем навреме.
Отдъхва си за малко - и пак поема.

Няма коментари:

Публикуване на коментар