POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

сряда, 13 юни 2012 г.

"Over the hills and far away - she prays she will return one day..."

Най-горчивото ми сбогом отеква като зов камбанен в мислите ми.
Някой ден ще се завърна, някой ден ще се прибера.
Вълните ме теглят със соления си призив - пясъкът шушне още далеч от краката ми.
Но някой ден ще се завърна пак там.
Там, където хълмовете тънат в кърви
от най-огнените слънчеви лъчи.
Там, където реките са сребърни кордели,
увити около величествени скали и сиви рохкави земи.
Когато вените ми се задръстят с повече сол, отколкото мастило -
ще се завърна, ще се прибера.
Като кралица на снежнобялата забрава
Зимата ще ме приласкае в шепите си.
Ще укрепи замъци и валове, ще вдигне обковани тежки порти.
И аз ще съм мъртва за света.

Някой, някой ден... ще се върна, ще се прибера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар