POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

понеделник, 18 юни 2012 г.

Тя... не може да обича.
Не може както трябва.
Отнякъде се появява някой -
и всичко на секундата забравя.
Всички схеми и защити,
всички крепостни стени зелени.
Оазисите и мечтите
са извън представата за време.

Тя... не може и да пише.
Може само нещо да надраска.
Отвън са бури, дъжд и киша.
Вътре - тишина и арабеска.
И листовете й са бели, бели,
а думите й са изтъркани до смърт.
Очите й от красота са ослепели,
но още взират се с копнеж отвъд.

Тя... не знае да говори.
Колкото и нежна да се чувства,
едва докосва, едва посочва и мърмори.
Говорът й неудобна е обувка.

Но е изтъкана от коприна, деликатност
в кадифето на безлунна нощ
и рано сутрин цялата е необятност...

и, знаеш ли, държи се още.


Няма коментари:

Публикуване на коментар