POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

събота, 14 август 2010 г.

ДА НАЗОВЕШ С ЖИВОТ

автори: Dark & Halinor

От кал и слама са къщите на конци...
Над тях ветреният вой спуска венци,
венци от умора нежна, залези плитки...
А под красотата, прелистваме битки...
Опарваме се... в дюлеви драскотини...
Чувствата допират ни и капят сини...

Убийство.
Убийство е зад всеки дъх поет.
(твърде много издават ни очите)
Не под погледа се срутваме във смет -
в думите се крият тишините.
Злоупотреба.
Злоупотреба с чистотата
(прекомерно ни освободиха)
е всяка задна мисъл. В светлината
тъмни спомени ни заслепиха.

Назад смъртта, напред- пролука безока...
Мерят светлини коя смърт е най-дълбока...
Издигат рисковано, разковано лицемерие,
а поетите раждат крайъгълно милосърдие,
с което да си мълчат нощни надзиратели...
В празните килии си плачат посетители,
ала утре забравят да бъдат и те ценители...
на чисти спомени и свободни мечтатели...

Инстинкти.
Инстинкти само бегло ти напомнят
за всичко с кървав пот сломено.
И белези едва-едва притоплят
първичното, дълбоко вкоренено.
Просветване.
Пробляците по стената
зад тежките решетки- тон ръжда -
не могат да избавят сетивата,
оплетени в заблуди и лъжа.

Толкова пъти решетките им кълцахме,
стените с усилия безсилни разбивахме,
всяка капка мастило с трепет събирахме,
в опитите си уморено изпити умирахме,
къщите на душите си освобождавахме...
Толкова отминали болки, толкова пъти...
Срещу сърцата, туптят гротески люти...

Ретроспекция.
Завръщането винаги е трудно -
да застанеш там, откъдето си поел.
Да погледнеш трезвено, когато мудно
съзнанието си едва съвзел.
Изправяне.
Въздигаш поглед гордо
(о, господи, до капка изцеден)
но мислите потичат все по-морно
и трудно продължава се сломен...

1 коментар: