POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

сряда, 11 август 2010 г.

ПАУЗА

Стой така. Не мърдай. Говори ми.
От всяка дума огнен скреж струи.
През тебе прозата изтича в рими -
за теб е лек, а в мен кърви.

Не мърдай. Господи, не ставай.
Аз няма да разпоря с боен вик
сатена на гласа ти. В тъмни стаи
няма да изчезна в вечен миг.

Секунда само, не заключвай
нощния ахат на тез очи
в крепост. И за всеки случай
пръсти с мойте бледи преплети.

Сега...
Добре, да тръгнем, но те моля -
още само мъничко върви
така -
със свят, заплетен крехко с моя.
После, ако трябва, ще мълчим...

Няма коментари:

Публикуване на коментар