POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

понеделник, 9 август 2010 г.

ХЪРМАЯНИ


Ето я там, виждаш ли я? Онази къдрокоска в ъгъла. Край нея се извисяват наклонени къли от хартия - разчертана или не, изписана с дребен, стрелкащ се почерк или пък ситните мравчици на печатните издания. Надвиснали заплашително вълни от мастило се канят да се стоварят над приведенета главица. Но ниската фигурка зад високия стол само побутва очилата по-нагоре по запотения нос, тръсва разпилените си къдрици и, без да гледа, опипва с длан за дебелия речник.
Морави сенки пълзят към скулите; горчи на небцето кафяво недоспиване, плъзга се леко на глътки във вените, влива нови сили в обагрените с мастило пръсти и те бягатл ли, бягат по сини, бели и кремави полета, нижат лястовички и врабчета; светложълти електрични игли се сипят от тавана право в тъмните зеници.
Замъглява се времето и пространството, размиват се ярките образи... не, това са само очилата. Тя ги сваля за миг и ги бърше с отривисто движение о сивата блуза; главата е отметната назад и пътнически влакове с писък изтрещяват иззад затворените клепачи. Но не трябва да заспива - толкова работа я чака!
Очилата пак са си на мястото и светът отново е ясна картина в две дебели черни рамки. Ред и дисциплина да има, между четирите ъгъла можеш да се вихриш, колкото си искаш. Един бог знае как не се удавя в морето от хартия и думи, срички, словосъчетания, метафори, хиперболи, сравнения, символики и хекзаметри. Тънкикте устни са леко отворени и потрепват едва-едва, ронейки нечуто светове в тишината; въздухът в дробовете лети напред-назад, сякаш притежателката им не пише, а се надбягва с дявола...
Часовникът удря два и половина сутринта. Последните сили съхнат на капки на дъното на чаената чаша на ръба на масата. Опънатите нерви изстрелват акорд след акорд в плътта; черно напрежение акустира в мозъка. Да не бяха пустите му физически нужди, колко работа би отметнала! Сънят е загуба на време, ах, сладко пилеене на ценни часове... Последно изречение, ред, абзац... Защо ли страниците потъмняват?...

Хърмаяни. Ако някой те попита защо правиш всичко това, откъде извира цялата ти жар, от чия утроба си излязла, ненаситна книжна бурьо, ти изпъваш лявата китка, а там черното мастило вече бледнее, но още се четат думите:
"Знанието е сила."
Ти сочиш реда усмихната, буташ очилата по-нагоре и пак се навеждаш над книгата - уверена в правотата си, вечно жадна, вечно търсеща, вечно копнееща, недоспала, гладна и уморена, но...
Щастлива.
Хърмаяни. Моята Хърмаяни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар