POETRY and PREJUDICE

to all of you who recognize themselves in my work:
i'm not a hack. i don't write to please you. there's this one rule here:
if you have had even the slightest influence on my life,
i. will. write. about. you.
deal with it.
happy reading!

петък, 6 август 2010 г.


вдъхновение

"... my psychosis and inspiration... "

Да си имаш един такъв незаен,
да не му виждаш очите по цяла година.
а като го видиш с онзи поглед потаен
в теб да се блъскат ветрове двамина.
Той трябва да е студен, да е далечен.
Да не говори направо, често да мълчи.
Вечно от горе до долу в черно облечен,
в него светът да е писък чуплив.
Да го гледаш свита, да го пазиш -
всеки полъх би отвял го далеч.
Да ставаш за него, да газиш
напред и през огън и лед.
Да те вдъхновява - сън да не знаеш
всеки дъх да изпращаш по вятъра.
За другите - куче ги яло! - нехаеш -
Само той да е жив, да е някъде.


Един такъв да имаш - тъмен сюрреалист,
достатъчно далечен, достатъчно тих -
няма да остане сантиметър бял лист.
Тежко ще се ронят стих след стих след стих...

Няма коментари:

Публикуване на коментар